История

Кога е създадено училището? Малко исторически данни.

Град Каспичан не може да се похвали с хилядолетна история, но развитието му е много динамично.

Митхад паша решава да построи жп линия, която да свързва двете пристанища Русе и Варна. По проект тя трябва да минава край Нови пазар, но първенците на града отказват да дадат земя, защото начинанието ги плаши. Тогава жители на съществуващото вече селище Каспичан се съгласяват новото съоръжение да мине под селото им, а гарата наричат с името на селото.

От целия регион към тази гара се отправят кервани с храни и животни, които през Русе поемат към Европа, а през Варна за Анадола. Струпването на много хора полага строежа на магазини, складове, кошари, конюшни за стоките и ханове за подслон на хората.

Жителите на селото и на околните селища започват работа по обслужване на гарата и си строят къщи около нея. Появяват се фурни, занаятчийски работилници, магазини, кръчми и гостилници. Построява се първата парно -валцова мелница. Селището се разраства и става оживен пазарен център, а жителите му имат деца, които се нуждаят от училище. До тогава те са ходили на училище в село Каспичан.

Есента на 1907 г. - Министерството на съобщенията и пътищата открива първото училище в гара Каспичан. Децата са 18 и учат в едно слято отделение, от първо до четвърто. Първият учител е Иван Радев от Нови пазар, баща на поетесата Калина Малина. След приключването на учебната година училището е закрито, за да бъде открито отново през есента на 1908 г. , този път от Министерството на Народната просвета с учител Ради Рачев от село Калугерица. Отделенията са все още слети, а училището се помещава в частни къщи.

Годината е 1914 - построена е новата жп гара, а старата подслонява училището до 1934 г. Няма черна дъска, няма чинове и маси, няма печат и стол за учителя.

С разрастването на селището се увеличават и децата и за две години – от 1932 г. до 1934 г. е построена нова сграда предназначена специално за училище- на два етажа с 8 класни стаи, учителска стая и стая за директора.

Разделят се слято първо и трето отделение и второ и четвърто, открива се първи прогимназиален клас, следващата година втори, после трети.

Училището приема името на Панайот Волов със Заповед № 4, ал. 6 от 03.01.1935 г. от МНП.

От 1948 г. всички отделения и класове са самостоятелни, а през 1957 г. се удвояват и обучението се провежда на две смени.

Учебната 1960 г. – 1961 г. носи нови придобивки – открива се 8 клас. През годините са открити и три занимални : две в начален и една в среден курс. В периода 1965 г. – 1969 г. има и общежитие за учениците от село Калугерица.

Училището отново става тясно и не може да побере учениците. Това налага разширяването му с пристройка в източната част и построяване на трети етаж върху цялата сграда. За една година – 1966 г. -1967 г. строителството е приключено и учениците разполагат с 18 класни стаи и 3 самостоятелни кабинета, библиотека, работилница, физкултурен салон, ученически стол.

Девет години по – късно печките от дърва и въглища са заменени с локално парно отопление.

В годината на честване на 1300 г. от създаването на България ОУ “Панайот Волов” става ЕСПУ “Панайот Волов” с 552 ученика, има 1 девети клас и четири паралелки в 1 клас.

Обучението отново става на две смени.

Годините минават, учениците тръгват на училище, завършват, продължават образованието си или започват работа, остават в града, или го напускат, но не забравят кой е поставил молива и писалката в ръцете им.

Учениците на СУ “Панайот Волов” са се реализирали и се реализират в различни сфери на науката и живота. Училището е дало старт на много инженери, лекари, адвокати, учители, архитекти, агрономи, специалисти във всички сфери на науката и техниката.
Бившите ученици сега са учители, училището се променя, променят се и учениците.